ProPack

Опаковането е една от най-развитите индустрии в света. Неговият широк диапазон оказва влияние върху всекидневния живот на милиарди потребители в глобален мащаб. Начините, по които опаковките са проектирани, произведени и представени на пазара, въздействат върху ежедневния избор на хората. Опаковането им помага да вземат решения с какво да се хранят, как да се грижат за здравето си и как да изглеждат.

Променящото се потребителско об­щество принуждава притежателите на марки и производителите на опа­ковки да отговарят на растящите изисквания за качество, удобство и нови стойности. Освен потребител­ските изисквания, съществуват мно­жество други фактори, влияещи вър­ху начините, по които производители­те на стоки и на опаковки осъществя­ват своите текущи бизнес практики и бъдещи проекти.
Един от главните проблеми, въз­действащи върху бъдещия облик на ев­ропейското опаковане, е нарастващи­ят натиск за осигуряване на екологич­ни опаковъчни решения. Комбинацията от затягащото се европейско законо­дателство, климатичните промени и увеличаващата се екологична осъзна­тост на етичния потребител се пре­връща в главна движеща сила за опако­въчната индустрия. Стриктните цели на ЕС относно рециклирането на опа­ковъчните материали кара правител­ствата да работят в по-тясна връз­ка с производителите, притежатели­те на марки и търговията на дребно, за да им помогнат да се справят със строгите правила. Пример за това са строгите норми за регистриране, оценяване и легализиране на химикали­те, които засягат пряко опаковъчна­та индустрия, например, начините, по които мастилата и химикалите се из­ползват в печатните и опаковъчните процеси. Притежателите на марки също имат отговорности, свързани с проследяване движението на техни­те продукти по снабдителските ве­риги до крайния потребител. Големи изисквания има и към производители­те на храни, напитки и лекарства от­носно управлението на снабдяването, минимизирането на отпадъците и за­щитата на стоките от увреждания. Като следствие се налага съкращава­не на времето за достигане на стоки­те до пазара, намаляване на разходи­те и подобряване ефективността на опаковъчните процеси.
Проследяването на стоките се разширява чрез пазарните тестове на новите технологии — RFIDи други­те интелигентни технологии, които се изпробват предимно във фармацев­тичната, хранителната и козметич­ната индустрии и в търговските мре­жи. Те се изследват главно за събира­не на данни и проследяване на продуктите по дистрибуторските канали. Изследванията показват, че има об­ласти за успешното им комерсиализи­ране в близко бъдеще. Възможности­те, които предоставят интелигент­ните технологии за опаковъчната ин­дустрия, все още са на етап развитие за по-широко приложение. Прогнозира се значително нарастване на тяхно­то използване през следващите годи­ни и натрупване на опит за области­те на приложението им, както и на очакваните резултати — намаляване на отпадъците, подобряване на снаб­дяването, повишаване качествата на продуктите, намаляване на разходи­те и много други.
В Европа хранителната индустрия е най-големият производствен сек­тор, инвестиращ много средства за изследвания и развитие в сферата на иновациите и опаковането. Тази тен­денция се поддържа от притежатели­те на марки, които все по-често се обръщат към специализираните организации за опаковъчен дизайн, към сво­ите клиенти и към потребителите с цел генериране на нови идеи и съз­даване на иновативни опаковъчни ре­шения. Използването на ресурсите на други страни или „outsourcing“ вече се използва от много опаковъчни компа­нии в Европа, включително за изпъл­няване на част от опаковъчните про­цеси. Това им дава възможност да на­маляват разходите и да увеличават ефективността, запазвайки своята конкурентоспособност.
На европейския пазар за опаковъч­на техника все по-ясно се очертава нуждата от комплектни интегрира­ни опаковъчни линии, които отгова­рят на променливите потребности от опаковъчни решения. Този натиск спрямо производителите на опаковъч­на техника се налага под въздействи­ето и на други, по-първични сили — вре­ме, разходи, ефективност. Действие­то на тези сили поражда потребност от семпли решения за сложни изисква­ния и произтичащата необходимост от консултации, сервиз и обучение.
Изключително интересни са прог­нозите за бъдещето на хранителната индустрия, направени на специалната конференция „Перспективи за произ­водството на храни до 2030 г.“, прове­дена в Брюксел. Въз основа на проме­нящите се изисквания в глобален ма­щаб е направено генералното заклю­чение, че бъдещият завод за храни ще е по-малък от сегашните големи пред­приятия за масово производство, ще е автоматизиран и гъвкав при преми­наването към производство на нови продукти — това ще става с едно на­тискане на бутона.
Големите промишлени производ­ства ще бъдат измествани от по-малки, високо специализирани пред­приятия, бързо реагиращи на изисква­нията на потреблението. Много от промените ще бъдат задвижвани от необходимостта за бързо реагиране на новите потребности и за намаля­ване на разходите. Ще се произвеж­дат по-малки серии от по-голяма гама продукти. Необходимостта от крат­ко подготвително време и ускорява­не на производството ще води пред­приятията към висока технологична ориентация, осигуряваща колкото е възможно по-бързо превключване от един продукт към друг.
Натискът от правителствата и обществеността за преминаване към по-устойчиво промишлено производ­ство ще извика на дневен ред нужда­та от увеличаване на ефективност­та по дължината на цялата верига на снабдяването. Производителите ще трябва да интегрират по-рационално процесите в предприятията си и ще се стремят да приближат производ­ствата по-близо до потребителите в търсенето на най-екологичните, ико­номични и потребителски ориенти­рани решения. Управлението на отпа­дъците и ефективното използване на водата ще стават все по-важни фак­тори. Необходимостта от устойчи­во развитие ще кара преработвате­лите да рационализират управление­то на снабдяването и на продукция­та. В цялата снабдителска верига ин­формационните и технологичните системи ще се налага да бъдат споде­ляни с доставчиците и клиентите. В хранителната индустрия ще се избяг­ва всичко, което не добавя стойност към продуктите и забавя преминава­нето от един продукт към друг.
По-краткият жизнен цикъл на про­дуктите ще влияе върху начините, по които се изработва и инсталира про­изводствената техника. Оборудване­то ще е автоматизирано в по-висо­ка степен, но и по-модулно и ще поз­волява необходимите възли и детайли да се добавят или подменят по-лесно. Ориентацията към потребителското търсене ще изисква роботи, използва­ни главно в опаковъчните процеси, за по-фино манипулиране на хранителни­те продукти при по-висока автома­тизация. Увеличената автоматиза­ция ще се налага и поради хроничния недостиг на квалифициран персонал в хранителния сектор, който традици­онно е с по-ниско заплащане и по-голя­мо текучество. Многото автомати и роботи, заместващи ръчния труд, ще намалят броя на заетите в производството, а притежателите на прера­ботвателни предприятия ще трябва да подобрят условията за работа на останалия персонал. Ръководният пер­сонал ще се състои предимно от машинни инженери, не толкова от специ­алисти по технология на храните, за­щото ще трябва да се справят с все по-нарастващите технически изис­квания в преработката на храни.
Натискът на търговията и снаб­дяването върху опаковането на сто­ките налага производителите да се съобразяват и с тази сила. Произво­дителите на опаковки и опаковани стоки вече могат да правят по-дъл­госрочни стратегии за вграждане на екологичното и икономично опакова­не в своите планове. Това предизви­кателство си заслужава инвестиране в нови, високо конкурентни опаковъчни технологии и в рационализиране на опаковъчните процеси. Иновациите играят все по-значима роля за конку­рентната способност на производи­телите на опаковани продукти.
На уникалния ежегоден европейски форум в Амстердам — конференцията с изложение Packaging Summit Europe 2008, се събират опаковъчни експер­ти, притежатели на марки и предста­вители на търговията, които изграж­дат платформата за бързо и интели­гентно реагиране от страна на биз­неса на големите предизвикателства, поставяни от развитията в техноло­гиите и снабдяването и от потреби­телския натиск.